Специализираният експертен съвет не одобри новите предложения за зоната под Джамбаз тепе с критики за височината и процента застрояване
Собственикът трябва да пази археологията, да консервира ценната мозайка и да третира растителността с хербициди, категорични са институциите
Проектът за нов обществен и жилищен център над археологията до Понеделник пазара забуксува и ще бъде върнат за преработване. Причината е отказ от Специализирания експертен съвет за недвижимо културно наследство към Министерство на културата за одобрение на проекта за изменение на ПУП – план за регулация и застроване на квартала.
В двучасово обсъждане, което се проведе на 1 септември – в рамките на същото заседание, в което бяха приети за културни ценности и няколко тютюневи склада в града – проектантският екип представи своите идеи за мястото. Проектът бе защитен от ръководителя на екипа архитект Стефан Добрев, архитект Румяна Пройкова, архитект Хубена Салджиева и археолог Жени Танкова. Те обаче не успяха да убедят експертния съвет, че предложението им за измяна на ПУП отговаря на изискванията на НИНКН и ОУП на града и 8 от специалистите гласуваха отказ, а 6 се въздържаха.
Като основен проблем се яви височината и плътността на застрояване на имота. Критиките към проекта бяха, че сградите трябва да се съобразят с предложените бъдещи промени в ОУП. Основна конфликтна точка и сериозен спор между проектанти и арх. Дарина Димитрова от отдел „Недвижимо културно наследство“ към Министерство на културата се яви плътността на застрояване.
Части от зоната ще бъдат с подово остъкляване на кота 0, като под тях ще може да се гледа археологията, която е на 6 метра под земята. Според арх. Димитрова това защитно покритие над археологията се явява застрояване. Според проектантския екип обаче това не е така, тъй като защитните покрития не са над нивото на терена. Архитект Димитрова цитира и показа и част от внесените чертежи, които се различавали с показаните визуализации на презентацията. Това, което СЕСОНКЦ приеме и гласува ще бъдат внесените официално документи, а не визуализациите, коментира тя и предложи проектът да не бъде съгласуван.
8 от специалистите в Експертния съвет я подкрепиха, а 6 други се въздържаха. Част от тях подкрепиха отношението към археологията, което в представения тук проект е най-доброто възможно решение. Проф. д-р Анелия Божкова от БАН заяви, че няма как археологията да бъде представена по по-добър начин и всички изисквания са спазени.
Тя коментира и критиките към липсата на достъп до обекта, като според нея, ако сградата е с обществени функции, то всеки ще може да влезе и да разгледа археологията, т.е. общественият достъп е осигурен.
Археологът подкрепи и идеята за остъкляване като най-добър вариант да се опази археологията, което е съвременният подход по света. Тя се въздържа да коментира архитектурата и устройствените параметри, но все пак изказа мнение, че сградата „малко тежи“ и височината може да се коригира. Още няколко други от експертите коментираха, че се върви във правилна посока, но заявиха, че в крайна сметка проектът се нуждае от допълнителна преработка.
Така СЕСОНКЦ не одобри промените в проекта, което спира неговото развитие за момента. Крайното решение за отказ за съгласуване все пак трябва да подпише министър Велислав Минеков, тъй като експертният съвет само дава препоръки към министъра. Обикновено няма разминавания между решението на експертите и подписа на министъра, но този подпис все още се чака – каквато е ситуацията и с новия статут на Тютюневите складове.
Аргументите на проектантският екип бе да не се правят администативни пречки, защото всяко забавяне е във вреда на археологията. „Джунглата“ там унищожава структурите с всяка следваща година и в един момент може да се окаже, че там няма какво да запазваме и експонираме, коментираха те. От СЕСОНКЦ обаче подчертаха, че има становища и изисквания обектът да се поддържа от собственика и да се обработва с хербициди срещу растителността.
Предложеният проект
Екипът на Стефан Добрев предлага на мястото да бъдат изградени сгради с обществени, търговски и жилищни функции. В подобен вид проектът бе разгледан преди над 2 години на „най-голямото обществено обсъждане в България“, според арх. Добрев, което се проведе в залата на Общинския съвет. Препоръките и мненията на гражданите там са взети предвид в новото предложение, каза още той пред комисията на СЕСОНКЦ.
В актуалната идея най-ниското ниво ще бъде етаж на шест метра под земята. Там акцентът ще бъде археология, но ще има отделени пространства и за други функции – както културни метроприятия, така и търговия. Основното движение ще се осъществява по запазените антични римски улици – декумани и кардинес. Стълбища от по-горните нива ще слизат върху тези улици.
Съвременни функции ще се установят върху античните инсули – някои от тях ще бъдат експонирани и запазени, като най-голям експозиционен акцент има върху ранносредновековната крепостна стена, както и сграда с красива антична мозайка.
Следващите нива също ще съвместяват обществени и търговски функции. Над кота нула се оформят и жилищните обеми, каквито ще има по продължението и на трите ограждащи обекта улици. Според проектантския екип остъклени подове ще има от всички страни и 24 часа на денонощието всеки ще може да има визуален достъп до археологията.
Архитект Румяна Пройкова коментира, че подходът към археологията ще е по най-съвременните изисквания с минимална реставрационна намеса само до там, докъдето започва хипотезата. Приоритетно ще се експонира мозаичната сцена, която да се вижда както от прилежащното археологическо ниво, така и от горното партерно ниво.
Становището на НИНКН и критиките към проекта
Становище върху внесените проекти бе представено от НИНКН с различни критики към предложения проект. Според проектантите това становище не е върху представеният финален вид на идеята им. Специалистите от СЕСОНКЦ обаче коментираха, че могат да се изказват и да потвърдят само официално внесените проекти и всички нови промени не са въведени нито в проекта, коментиран от НИНКН, нито този, обсъждан на експертния съвет.
Според критиките няма достатъчно приобщаване на археологията към обществения живот. На места ще се наложи разрушаване на антични структури. Не са взети предвид препоръки от експертна комисия от 28 януари 2015 година, сред които теренна консервация на сградата с мозайките, както и целият обект да се третира с хербициди.
Добра оценка е дадена за поставянето на носещите колони, като колонната мрежа е с междуосови разстояния 7-12 метра и е добре ситуирана, спрямо римския град. Според НИНКН обаче търговските площи на подземното ниво надделяват над археологията.
Финалните мнения – добро отношение към археологията, но проект с по-ниски сгради и по-малко търговски функции на историческото ниво
Част от експертите харесаха проекта и отношението към археологията, други имаха критики към отношението към римското наследство, но и в двете групи имаше специалисти, които критикуваха височината и гъстотата на застрояване. В края на обсъждането и преди гласуването, проектантите отново защитиха проекта си след критиките, като архитект Пройкова призова да се продължи към работа, за да не се унищожи археологията, като добави, че има възможност част от височините да се намалят.
Погледът от бул. „Цар Борис III“ и снишаването на обема в югозападния край е решен добре, според нея, но все пак тя остави вратичка и за отваряне на други места за поглед към тепето. Критиките към археологията бяха предимно за търговските части в подземието и „превръщането в МОЛ“ на историческото ниво на сградата. Архитектурният подход за остъкляване и запазване по този начин на структурите бе подкрепен от много от експертите, като най-изявени критики срещу тази идея имаше единствено архитект Димитрова, според която ценната археология трябва да бъде експонирана на открито, без защитни покрития.
